Липсва ми безгрижната усмивка на онова момиче, което бях на 22. Сега поглеждам в
огледалото и виждам една изморена млада жена, чийто фини бръчици около очите подсказват за майчините грижи и тревоги. Защо не мога да бъда толкова свежа, лъчезарна, спокойна и положително настроена? Задавам си въпроса къде изгубих тези свои качества и намирам отговора. Детето е огромно богатство и носи много радост, но те ограбва и обсебва изцяло. Когато имаш семейство детето е основен приоритет.
Защо когато се разхождам по градинките родителите с деца не изглеждат толкова щастливи колкото в рекламите в телевизията? Защото действителността не е толкова розова колкото я представят. Да отгледаш дете е голяма отговорност и изисква стабилен ресурс от грижи, финанси и здрави нерви. Когато този ресурс се изчерпа става наистина сложно. Отношенията между партньорите се променят, няма време за интимности и разговори на спокойствие без "мамо, тати, уууааааа". Как за бога хората се справят с ежедневието?!? По мои наблюдения някои се справят, други не толкова. Но фатализъм няма - детето расте независимо дали трепериш да не падне косъм от главата му или си над нещата и детето е между другото. Така или иначе децата се неблагодарни и един ден ще те обвинят, че не си направил всичко за тях.
Аз искам отново да съм толкова безгрижна, силна и уверена каквато бях преди. Искам да съм добра майка, съпруга, но да бъда и Жена. Иначе с времето ще загубя самоуважението си и ще съжалявам, че не съм спряла навреме - казвам стоп на всичко, което не мога да променя и слагам едно ново начало на всичко хубаво, което зависи от мен.
Наистина всичко казано е вярно. Затова човек трябва да се радва на малките неща в живота си :)
ОтговорИзтриване